Член 489 от Кодекса за застраховането: Срок на застраховката „Гражданска отговорност“

Член 489 от Кодекса за застраховането урежда за какъв срок се сключва задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Основното правило е, че договорът се сключва за един застрахователен период, а този период е една година.

Законът допуска и многогодишен договор, но само ако това е уговорено между застрахователя и застрахования. Такъв договор може да обхваща до три застрахователни периода, като всеки от тях е по една година. В тези случаи още при сключването на договора трябва да бъде определена премията за всеки отделен годишен период. Ако договорът е многогодишен, премията за следващата година или първата вноска от нея трябва да бъде платена най-късно 15 дни преди края на текущия застрахователен период.

Членът предвижда и изключения, при които застраховката може да бъде за по-кратък срок от една година, но не по-кратък от 30 дни. Това е допустимо за моторни превозни средства с временна или транзитна регистрация, като срокът на застраховката трябва да съвпада със срока на регистрацията, но не може да надхвърля една година. Краткосрочна застраховка е допустима и за бавнодвижещи се моторни превозни средства, самоходни машини, определени превозни средства от категории L1–L5e по Закона за движението по пътищата, както и за къмпинг-ремаркета и къмпинг-автомобили. При категориите L1–L5e приложението зависи и от посочената разпоредба на Закона за движението по пътищата.

Специално правило е предвидено при придобиване на моторно превозно средство с чуждестранен регистрационен номер, когато то трябва да бъде първоначално регистрирано в България. В този случай се сключва „Гражданска отговорност“ за 30 дни по номер на рама. Такава застраховка не може да бъде издадена повторно за същата цел. Собствеността върху превозното средство се доказва пред застрахователя със законовите документи за придобиване, преведени на български език.

Членът урежда и граничната задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тя може да бъде издадена за едно превозно средство за срок до 90 дни. Възможно е повторно издаване, но общият срок на всички такива застраховки за същото превозно средство не трябва да надвишава 180 дни в рамките на една календарна година.

Важно е и правилото за началния момент на договора. Страните не могат да уговорят застраховката да влезе в сила със задна дата или по-рано от конкретния час на датата, на която договорът е сключен. Това гарантира яснота кога започва покритието по задължителната застраховка.