Обяснение на разбираем език
Чл. 3 от Наредба № Н-32 урежда основен принцип при извършването на периодичните технически прегледи на пътните превозни средства. Той поставя граница на изискванията, които могат да се прилагат при проверката, и уточнява кога прегледът обхваща и допълнително оборудване.
Първата алинея предвижда, че при периодичен технически преглед не могат да се прилагат по-строги изисквания от тези, на които превозното средство е трябвало да отговаря при своето конструиране и производство. Това означава, че автомобил, мотоциклет, ремарке или друго ППС се оценява спрямо техническите стандарти и конструктивните изисквания, приложими за него като вид и модел към момента на производството му, а не спрямо по-нови или по-високи изисквания, въведени впоследствие за други превозни средства.
На практика тази разпоредба е важна най-вече за по-стари превозни средства. При техническия преглед не следва да се изисква от тях да имат характеристики, системи или технически решения, които не са били предвидени за тях при производството им. Така се избягва поставянето на собствениците в положение да привеждат превозното средство към стандарти, които не са били част от първоначалните изисквания към неговата конструкция.
Втората алинея въвежда допълнение към този принцип. Ако в нормативен акт е предвидено, че определени превозни средства трябва да имат допълнително оборудване, тогава периодичният технически преглед включва и проверка на това оборудване. Разпоредбата не изброява конкретни видове оборудване, а препраща към други нормативни актове, които могат да установяват такива изисквания. Затова приложението ѝ зависи от съдържанието на съответния нормативен акт, който въвежда задължението за допълнително оборудване.
Това означава, че ако за дадена категория или вид превозно средство е въведено законово изискване за определено оборудване, проверяващият орган при техническия преглед трябва да провери не само общата техническа изправност на превозното средство, но и наличието и състоянието на това оборудване. Така прегледът обхваща както основните технически параметри, така и специалните изисквания, когато такива са предвидени в нормативната уредба.
Важно е да се подчертае, че членът не създава сам по себе си конкретен списък с допълнително оборудване. Той урежда принципа: не се прилагат по-строги технически изисквания от първоначално предвидените, но когато отделна правна норма изисква допълнително оборудване, то става част от проверката при периодичния преглед.
Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.