Член 27 от Закона за административните нарушения и наказания: Как се определя административното наказание

Актуален текст според документа от официалния източник и AI разяснение.

Полезни проверки

Провери автомобила

Обяснение на разбираем език

Чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания урежда основните правила, по които компетентният орган определя конкретното административно наказание за извършено нарушение. Разпоредбата поставя рамка: наказанието трябва да бъде в границите, предвидени за съответното нарушение, и да се определя съобразно правилата на закона.

На практика това означава, че когато за дадено административно нарушение е предвидена санкция, например глоба в определен минимален и максимален размер, органът не избира произволно размера. Той трябва да се съобрази както с предвидените от закона граници, така и с конкретните обстоятелства по случая.

Законът посочва няколко основни критерия. На първо място се отчита тежестта на нарушението – колко сериозно е деянието и какво е значението му според конкретната фактическа обстановка. Взимат се предвид и подбудите за извършването му, тоест причините или мотивите, които са довели до нарушението. Освен това органът трябва да прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства водят към по-леко наказание, а отегчаващите – към по-тежко наказание в рамките на предвиденото. Отделно се отчита и имотното състояние на нарушителя, което е особено важно при парични санкции като глобата.

Членът изрично ограничава възможността предвиденото наказание да бъде заменяно с по-леко по вид. Това не е допустимо, освен в случаите, предвидени в чл. 15, ал. 2 от същия закон. Следователно приложението на това изключение зависи и от съдържанието на чл. 15, ал. 2. Общото правило е, че ако законът е предвидил определен вид наказание за дадено нарушение, наказващият орган не може сам да го замени с друг, по-лек вид наказание.

Разпоредбата поставя и още една важна граница: не се допуска определяне на наказание под законово предвидения минимум при глоба и при временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Изключение има само когато самият закон предвижда такава възможност. Това означава, че ако законът е определил минимален размер на глобата, органът по правило не може да наложи по-нисък размер, дори да има смекчаващи обстоятелства.

Чл. 27 се прилага при индивидуализиране на административното наказание – след като е установено нарушение и трябва да се определи конкретното наказание в предвидените от закона рамки. Важно е, че разпоредбата цели наказанието да бъде съобразено както със закона, така и с особеностите на конкретния случай, без да се излиза извън установените граници.

Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.

Чл. 27
(1)
Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
(2)
При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
(3)
Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.
(4)
Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2.
(5)
(Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.

Често задавани въпроси

Той урежда правилата за определяне на конкретното административно наказание за извършено нарушение.

Не. То се определя в границите на наказанието, предвидено за съответното нарушение.

Вземат се предвид тежестта на нарушението, подбудите, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Те обуславят налагането на по-леко наказание в рамките, предвидени от закона.

Те обуславят налагането на по-тежко наказание в предвидените законови граници.

По правило не. Изключение има само в случаите, предвидени в чл. 15, ал. 2 от ЗАНН.

Не, освен ако законът изрично предвижда такава възможност.

Да. То е сред изрично посочените фактори при определяне на наказанието.