Обяснение на разбираем език
Чл. 58в от Закона за административните нарушения и наказания урежда как съдът приключва производството, когато разглежда административно нарушение по реда, предвиден в закона. Разпоредбата посочва видовете решения, които съдът постановява въз основа на събраните по делото доказателства.
На практика съдът не действа автоматично само защото е образувано производство или е твърдяно нарушение. Той трябва да прецени доказателствата и според резултата от тази преценка да избере едно от предвидените решения.
Първата възможност е съдът да наложи административно наказание и принудителна административна мярка. Това се отнася до случаите, в които са установени условията за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Наказанието е санкцията за извършеното нарушение, а принудителната административна мярка е отделна мярка, насочена към предотвратяване, преустановяване или отстраняване на последиците от нарушението, когато законът допуска такава.
Втората възможност е съдът да изпрати материалите на съответния прокурор. Това се прави, когато по делото има достатъчно данни, че деянието не е само административно нарушение, а престъпление от общ характер. В този случай съдът не решава въпроса за наказателната отговорност за престъпление, а препраща материалите към прокуратурата, която е компетентна да прецени дали да се образува наказателно производство.
Третата възможност е съдът да оправдае нарушителя. Това става, когато не са налице условията за налагане на административно наказание. Такива случаи са свързани с липса на необходимите предпоставки, които законът изисква, за да бъде наложена санкция.
Ал. 2 добавя, че с решението си съдът се произнася и относно отнемането в полза на държавата на вещи и предмети по чл. 20 и 21 от същия закон. Това означава, че ако в конкретния случай има вещи или предмети, за които е приложим режимът на тези разпоредби, съдът трябва да реши и този въпрос. Прилагането на чл. 58в, ал. 2 зависи от съдържанието и предпоставките на чл. 20 и 21 ЗАНН.
Важно е, че членът очертава крайните варианти за съдебно произнасяне: санкциониране, изпращане към прокуратурата или оправдаване. Той поставя доказателствата в центъра на съдебната преценка и изисква съдът да се произнесе и по свързаните въпроси за отнемане на вещи, когато законът предвижда това.
Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.