Чл. 83а
(Нов - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г. [*], доп. - ДВ, бр. 115 от 2025 г.) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление чл. 114а - 114с, 142 - 143а, чл. 149, ал. 2, т. 5, чл. 151, ал. 2, т. 2, чл. 152, ал. 3, т. 4, чл. 153, 154а, 155, 155а, 155б, 155в, 156, 158а, 159 - 159г, чл. 162, ал. 1 и 2, чл. 164, ал. 1, чл. 171, ал. 3, чл. 172а - 174, чл. 188, ал. 2 и 4, 194, чл. 195, ал. 1, т. 11, 201 - 203, 206, 209 - 212а, 213а, 214, 215, чл. 216, ал. 3, 225в, 227, ал. 1 - 5, чл. 234д, 242, 243, 244, 244а, 246, ал. 3, 248а, 249, 250, 252, 253, 254б, 255, 255а, 255б, 256, 260а - 260в, 278в - 278д, 280, 281, 282, 283, 301 - 307, чл. 307б, 307в, 307г, чл. 308, ал. 3, чл. 319а - 319е, 320 - 321а, чл. 325а, 325б, 327, 352, 352а, 353б - 353е, 354а - 354в, 356к и 419а от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1.
лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2.
лице, представляващо юридическото лице;
3.
лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4.
(изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) работник, служител или друг изпълнител, на който юридическото лице е възложило
определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция.
(2)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 - 4 за престъпление по чл. 114а - 114с или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1.
(3)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция по ал. 1 е в размер:
1.
до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 100 000 лв.;
2.
до 2 500 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 250 000 лв.;
3.
до 5 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 500 000 лв.;
4.
до 10 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер над 500 000 лв.; когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението;
5.
от 5000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението, когато облагата няма имуществен характер или размерът ѝ не може да се установи.
(4)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция по ал. 2 е в размер от 5000 до 5 000 000 лв.
(5)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Наред с имуществената санкция съдът може да наложи и някои от следните санкции:
1.
временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки;
2.
временна забрана за участие в процедури за възлагане на концесии;
3.
временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз;
4.
временна забрана да се получават субсидии и безвъзмездни средства от Европейския съюз, държавния или общинския бюджет;
5.
публично оповестяване на решението.
(6)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкциите по ал. 5, т. 1 - 4 се налагат за срок от една до три години от влизането в сила на съдебния акт.
(7)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Публичното оповестяване на решението се изразява в еднократно оповестяване на факта на влезлия в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5, чрез средство за масова информация или по друг подходящ начин, определен в съдебния акт. Със съдебния акт се определя лице, различно от санкционираното юридическо лице, което е задължено да оповести санкцията, начинът и мястото на оповестяването ѝ, периодът, в който информацията за наложената санкция следва да бъде достъпна, когато е приложимо. Разноските за оповестяване на съдебния акт са за сметка на санкционираното юридическо лице.
(8)
(Нова - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага и на юридическо лице, което:
1.
е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България;
2.
няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.
(9)
(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.
(10)
(Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците в извършване на престъпното деяние по ал. 1.
(11)
(Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) При определяне размера на санкцията се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, предходното му санкциониране по реда на ал. 1 или 2, съдействието за разкриване на престъплението или за възстановяване на вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства.
(12)
(Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува - до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б, някое от лицата по ал. 1, т. 1 - 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът налага санкцията по ал. 1, 2 или ал. 5, т. 1 - 4 под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него.
(13)
(Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Когато имуществото - предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.
(14)
(Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага санкция по ал. 1, 2, 5 и 13.
(15)
(Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.