Обяснение на разбираем език
Чл. 116 от Закона за движението по пътищата урежда общо, но важно задължение на всеки водач на пътно превозно средство: да проявява внимание и предпазливост към пешеходците. Разпоредбата поставя акцент върху защитата на хората, които се движат пеша и са по-уязвими участници в движението, защото при евентуален конфликт с превозно средство рискът за тях е значително по-висок.
На практика това означава, че водачът не трябва да се съобразява само с пътните знаци, маркировката и правилата за предимство, а и с конкретната обстановка около себе си. Когато в близост до пътното платно, на пешеходна пътека, спирка, кръстовище, вход на училище, болница или друго оживено място има пешеходци, водачът трябва да управлява така, че да може да реагира безопасно. Законът изисква не просто формално спазване на правилата, а поведение, насочено към предотвратяване на опасност за пешеходците.
Разпоредбата изрично подчертава, че особено внимание се дължи към децата. Те често са по-непредвидими в поведението си, могат внезапно да стъпят на пътното платно или да не преценят правилно скоростта и разстоянието до приближаващо превозно средство. Затова водачът трябва да бъде по-предпазлив в места, където е нормално да има деца.
Специално са посочени и хората с трайни увреждания. Законът обръща внимание най-вече на слепите лица, които се движат с бял бастун, както и на слепо-глухите лица, които се движат с червено-бял бастун. Тези обозначителни средства помагат на останалите участници в движението да разпознаят, че човекът има сериозно ограничение във възприемането на пътната среда. Водачът следва да отчете това и да прояви повишена предпазливост.
Членът се прилага винаги, когато водач на пътно превозно средство участва в движението и в обстановката има пешеходци или е възможно тяхното появяване. Той има значение както при движение в населени места, така и извън тях, когато има хора, които се придвижват пеша край или по пътя.
Важно е, че нормата не изброява конкретни действия като намаляване на скоростта, спиране или подаване на сигнал, а установява стандарт на поведение: внимание и предпазливост. Конкретното съдържание на това задължение зависи от ситуацията на пътя, вида на участниците и степента на риск. Основната цел е водачът да управлява така, че да не застрашава пешеходците, особено най-уязвимите сред тях.
Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.