Член 119 от Закона за движението по пътищата: Задължения на водачите при пешеходна пътека

Чл. 119 от Закона за движението по пътищата урежда основните задължения на водачите на нерелсови пътни превозни средства спрямо пешеходците при пешеходни пътеки и при завиване. Разпоредбата поставя акцент върху безопасността на пешеходците и върху поведението, което водачът трябва да предприеме при приближаване към място за пресичане.

Когато водачът наближава пешеходна пътека, той е длъжен да пропусне няколко категории пешеходци: тези, които сигнализират, че ще пресичат по реда на чл. 32, ал. 1, тези, които вече са стъпили на пешеходната пътека, както и тези, които преминават по нея. Това означава, че задължението не възниква само когато пешеходецът вече е в средата на пътеката. То се отнася и до случаи, в които пешеходецът ясно показва намерение да пресече съобразно правилата. Прилагането на тази част зависи и от чл. 32, ал. 1, който урежда поведението на пешеходците при пресичане.

На практика водачът трябва да намали скоростта или да спре, когато това е необходимо, за да осигури предимството на пешеходците. Законът не оставя това като въпрос на удобство, а го формулира като задължение. Водачът трябва да прецени движението си така, че да не създава опасност за преминаващите или за тези, които законосъобразно започват пресичане.

Членът урежда и ситуацията, при която пред пешеходна пътека има спряло превозно средство. Ако друг водач го заобикаля, той трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре и да пропусне пешеходците на пътеката. Това правило е важно, защото спрялото превозно средство може да ограничава видимостта към пешеходците.

Отделно е предвидено задължение за водачите на завиващи нерелсови превозни средства да пропускат пешеходците. Това се прилага при маневра завиване, когато движението на превозното средство пресича или засяга пътя на пешеходците.

Последната алинея урежда последиците при пътнотранспортно произшествие с пешеходец върху обозначена пешеходна пътека. Ако водачът е превишил разрешената максимална скорост или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, което има отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпването му. Това правило е ограничено до посочените случаи: произшествие с пешеходец на обозначена пешеходна пътека и нарушение от водача, свързано с инцидента.

Важно е, че чл. 119 се отнася до нерелсови пътни превозни средства и до конкретни ситуации около пешеходни пътеки, заобикаляне на спрели превозни средства и завиване. Целта му е да гарантира, че водачите управляват така, че пешеходците да могат безопасно да пресичат там, където законът им дава предимство.