Член 153а от Закона за движението по пътищата: Обучение на председателите на изпитни комисии

Чл. 153а от Закона за движението по пътищата урежда задължението за периодично обучение на председателите на изпитни комисии, които провеждат изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Разпоредбата не се отнася пряко до кандидат-шофьорите, а до лицата, които ръководят изпитните комисии при провеждането на изпитите за придобиване на шофьорска правоспособност.

Основната цел на текста е да гарантира, че председателите на тези комисии поддържат и усъвършенстват своите знания, умения и практически способности. Законът предвижда два вида периодично обучение. Първото е насочено към знанията и уменията за провеждане на изпити. То трябва да бъде с продължителност най-малко 32 учебни часа и да се преминава веднъж на всеки две години. Това обучение е свързано с правилното, еднакво и професионално организиране и провеждане на изпитния процес.

Вторият вид обучение е насочен към практическите умения за управление на моторно превозно средство. То е с продължителност 5 дни и се провежда веднъж на всеки пет години. Така законът изисква председателите на изпитни комисии не само да познават правилата и процедурите за изпитване, но и периодично да поддържат собствените си практически умения като водачи.

Обученията се провеждат в курсове, организирани от висши училища. Тези висши училища трябва да са акредитирани по реда на Закона за висшето образование. Това означава, че не всяка организация може да провежда такива курсове, а само висше училище, което има необходимата акредитация съгласно специалния закон за висшето образование.

Учебната документация за тези курсове трябва да бъде съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. На практика това въвежда контрол върху съдържанието и организацията на обучението, така че то да отговаря на изискванията, свързани с изпитването на кандидатите за водачи.

След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация. Това удостоверение служи като документ, че съответното лице е преминало изискуемия курс. Важно е да се има предвид, че разпоредбата препраща към Закона за висшето образование относно акредитацията на висшите училища, поради което прилагането ѝ зависи и от правилата на този закон.