Обяснение на разбираем език
Чл. 2 от Закона за движението по пътищата урежда основното разграничение между пътища, отворени за обществено ползване, и пътища, които не са отворени за такова ползване. Това разграничение е важно, защото от него зависи кой има право да използва даден път, при какви условия и докъде се разпростира действието на правилата по закона.
Път е отворен за обществено ползване, когато условията за използването му са еднакви за всички участници в движението. Това означава, че достъпът до него не е ограничен само до определен кръг лица и че водачи, пешеходци, велосипедисти и други участници могат да го използват при общите правила за движение. Не е решаващо единствено кой е собственик на пътя, а дали той е предоставен за ползване при еднакви условия за всички.
Разпоредбата въвежда и задължение за лицата, които стопанисват пътища, които не са отворени за обществено ползване. Те трябва да ги обозначат. На практика това служи за яснота за участниците в движението — дали навлизат в път, който не е общодостъпен, например вътрешен, служебен, ведомствен или друг път с ограничен достъп. Законът не посочва в този член конкретния вид обозначаване, а установява самото задължение за такова.
Алинея 2 закрепва общото право на всеки да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Това право обаче не е безусловно. То се упражнява само при спазване на установените правила за движение. Така разпоредбата свързва свободния достъп до обществените пътища със задължението за безопасно и законосъобразно поведение.
Алинея 3 разширява приложното поле на закона и към пътища, които не са отворени за обществено ползване. По общо правило правилата на Закона за движението по пътищата се прилагат и там. Изключение има, когато други правни разпоредби, собственикът или администрацията, която управлява пътя, са определили друго. Това означава, че за такива пътища могат да действат специални правила или ограничения, различни от общите.
Важно е и последното изречение на чл. 2, ал. 3. То предвижда, че компетентността на контролните органи по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Следователно, макар правилата на закона по принцип да могат да се прилагат и за тях, контролът по Закона за движението по пътищата е ограничен до пътищата, които са отворени за обществено ползване, освен ако друга правна уредба не предвижда друго.
Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.