Член 501 от Кодекса за застраховането: Права на имуществен застраховател при МПС без ГО

Чл. 501 от Кодекса за застраховането урежда правата на застраховател по имуществена застраховка, когато е изплатил обезщетение на свой застрахован и след това е встъпил в неговите права срещу виновния водач. Тук става дума за случаи, при които вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, за което не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На практика „встъпване в правата“ означава, че след като имуществен застраховател плати обезщетение, той може да търси отговорност от лицето, което е причинило вредата, вместо увредения застрахован. Членът обаче поставя граници докъде се простира това право, когато насрещната страна е водач без задължителна „Гражданска отговорност“.

Ако застрахователното събитие е настъпило на територията на България, имуществен застраховател, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач без „Гражданска отговорност“, няма право да предяви вземане срещу Гаранционния фонд по чл. 518. Това означава, че самият факт, че виновният водач е бил без задължителна застраховка, не дава на имуществен застраховател право да иска възстановяване от българския Гаранционен фонд. Прилагането на тази разпоредба е свързано и с чл. 518, който урежда Гаранционния фонд.

Когато събитието е настъпило извън България, правилата са различни според това дали застрахователят е български или чужд. Български имуществен застраховател може да насочи претенцията си към институцията в съответната държава членка, която извършва гаранционни плащания и е аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518. Това обаче е допустимо само ако законодателството на държавата, в която е настъпило събитието, позволява такава претенция.

За чужд имуществен застраховател членът предвижда възможност да упражни права срещу българския Гаранционен фонд по чл. 518, но само когато застрахователното събитие е настъпило извън България и законодателството на държавата членка, където е възникнало събитието, допуска подобна възможност. Така текстът обвързва допустимостта на претенцията не само с българския закон, но и с правото на държавата, в която е настъпило произшествието.

Важно е, че членът не урежда обезщетяването на пострадалите лица пряко, а отношенията между имуществен застраховател, виновен водач без „Гражданска отговорност“ и съответната гаранционна институция. Основният акцент е върху това кога имуществен застраховател няма право или има ограничена възможност да търси плащане от гаранционен фонд.