Член 499 от Кодекса за застраховането: Определяне на обезщетение по „Гражданска отговорност“

Актуален текст според документа от официалния източник и AI разяснение.

Полезни проверки

Провери автомобила

Провери „Гражданска отговорност“ Провери по регистрационен номер дали застраховката е валидна.

Обяснение на разбираем език

Чл. 499 от Кодекса за застраховането урежда основни правила за определяне и изплащане на обезщетения по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Той обхваща както вреди на хора, така и имуществени вреди, включително щети по моторни превозни средства.

При смърт или телесни увреждания на физически лица размерът на обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред. Това означава, че пострадалото лице или неговите близки могат да получат оценка от комисията на застрахователя, но спорът за размера или дължимостта на обезщетението може да бъде решен и от съд. Членът препраща към наредбата по чл. 504, от която зависи методиката и минималните изисквания при определяне на такива обезщетения.

При имуществени вреди законът поставя горна граница: обезщетението не може да бъде по-високо от действителната стойност на причинената вреда. За щети по моторни превозни средства обезщетенията се определят по методика, приета с наредбата по чл. 504. Следователно при оценка на повреден автомобил застрахователят трябва да се съобрази с тази методика.

Разпоредбата урежда и валутата на плащане. По правило обезщетението се определя и изплаща във валутата, в която е предявена претенцията. Има изключения, когато съответната валута е неподходяща поради ограничения или регулации. За застрахователни събития, настъпили в България, претенциите се предявяват в български левове.

Важна част от члена е защитата на увреденото лице при спор между застрахователя и Гаранционния фонд относно това кой следва да плати. Ако има такъв спор при събитие в България, обезщетението първо се плаща от застрахователя. Ако по-късно се установи, че отговорността е на Гаранционния фонд, фондът възстановява сумата на застрахователя със законната лихва от датата на плащането. При събития извън България правилото е свързано и с бюрото по чл. 506, като приложението зависи и от вътрешните правила на Съвета на бюрата.

Членът урежда и ситуации с няколко участници или причинители. Когато не може да се установи приносът на всеки участник за настъпване на събитието, вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно. Всеки има право на обезщетение за частта, за която не носи отговорност. При множество причинители застрахователите, Гаранционният фонд по чл. 518 или аналогична институция отговарят пред увреденото лице така, както отговарят самите причинители. Ако причинителите носят солидарна отговорност, такава солидарна отговорност носят и съответните застрахователи или гаранционни институции.

Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.

Чл. 499
(1)
При смърт или телесни увреждания на физически лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред. Комисията може с наредбата по чл. 504 да приеме минимални изисквания към определянето от застраховател на обезщетения при смърт или телесни увреждания на физически лица.
(2)
При вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни пре возни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504.
(3)
Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и заплаща във валутата, в която е предявена претенцията, освен когато инвестициите в тази валута са регулирани, валутата е обект на трансферни ограничения или по други подобни причини тя не е подходяща за покритие на техническите резерви, като претенции за обезщетения във връзка със застрахователни събития, настъпили в Република България, се предявяват в български левове.
(4)
В случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увредено то лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.
(5)
Когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането.
(6)
В случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи отговорност.
(7)
При множество причинители на застрахователното съб итие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно. Право на регрес

Често задавани въпроси

То се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред.

Да. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда.

Те се определят по методиката за уреждане на претенции за вреди по моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504.

По правило във валутата, в която е предявена претенцията, но за събития в България претенциите се предявяват в български левове.

При събитие в България обезщетението се плаща от застрахователя, а ако после се установи отговорност на Гаранционния фонд, той възстановява сумата със законна лихва.

Ако бюрото по чл. 506 е платило по вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява платеното, а при отговорност на Гаранционния фонд фондът възстановява сумата със законна лихва.

Отговорността се разпределя поравно между всички участници.

Застрахователите или съответните гаранционни институции отговарят пред увреденото лице както причинителите, включително солидарно, когато причинителите отговарят солидарно.