Обяснение на разбираем език
Чл. 497 от Кодекса за застраховането урежда последиците, когато застрахователят не определи и не изплати застрахователното обезщетение в предвидените срокове. Основната последица е начисляване на законна лихва за забава върху размера на дължимото обезщетение.
Разпоредбата свързва началния момент, от който се дължи лихва, с два възможни срока. Взема се по-ранната от две дати. Първата е изтичането на 15 работни дни след представяне на всички доказателства, които застрахователят е поискал по реда на чл. 106, ал. 3. Втората е изтичането на срока по чл. 496, ал. 1. Тъй като членът изрично препраща към тези разпоредби, приложението му зависи и от правилата в тях — както относно доказателствата, които могат да бъдат изискани, така и относно общия срок за произнасяне и плащане.
На практика това означава, че застрахователят не може да отлага неопределено определянето и изплащането на обезщетението, без това да има финансова последица. Ако всички необходими доказателства са представени и изтече 15-дневният работен срок, а обезщетението не е определено и изплатено, започва да се дължи законна лихва. Същото важи и при изтичане на срока по чл. 496, ал. 1, ако той настъпи по-рано.
Има важно изключение. Ако увреденото лице не е представило доказателства, които застрахователят е поискал по реда на чл. 106, ал. 3, правилото за лихва след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 не се прилага по същия начин. Законът отчита, че липсата на изискани доказателства може да възпрепятства застрахователя да определи обезщетението.
Ал. 2 урежда и границите на отговорността за лихви и разноски. Дължимите лихви по ал. 1, както и лихвите за забава, присъдени срещу застрахователя, и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492. Това означава, че ограничението на застрахователната сума не спира начисляването или присъждането на тези допълнителни суми. И тук приложението зависи и от чл. 492, който урежда съответната застрахователна сума.
Членът е важен при претенции за обезщетение, когато има забавяне в обработването или плащането от страна на застрахователя. Той поставя ясен финансов стимул за спазване на сроковете и защитава увреденото лице от последиците на неоправдано забавяне.
Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.