Член 5 от Закона за административните нарушения и наказания: Отговорност на чужденци с имунитет

Чл. 5 от Закона за административните нарушения и наказания урежда специален случай: как се преценява административнонаказателната отговорност на чужденци, които се ползват с имунитет спрямо административнонаказателната юрисдикция на Република България.

Общото правило в административнонаказателното право е, че при извършено административно нарушение компетентните български органи могат да установят нарушението и да наложат предвиденото в закона наказание. Чл. 5 обаче въвежда изключение за определени чужденци, които имат имунитет. Това означава, че спрямо тях българските административнонаказателни органи не действат по обичайния ред или действат само доколкото това е допустимо според приложимите международноправни норми.

Разпоредбата не изброява кои лица имат такъв имунитет и не описва конкретни процедури. Тя посочва принципа: въпросът за тяхната отговорност се решава съобразно нормите на международното право, приети от Република България. На практика това насочва към международни договори, конвенции и други международноправни правила, които България е приела и които уреждат имунитети и привилегии на определени категории чужденци.

Важно е да се разбере, че имунитетът по този член е свързан конкретно с административнонаказателната юрисдикция. Това е властта на държавата да установява административни нарушения и да налага административни наказания, например глоби или други санкции, предвидени в закон. Когато лице се ползва с имунитет, въпросът дали и как може да бъде търсена такава отговорност не се решава единствено по вътрешното българско законодателство, а през международноправните задължения на държавата.

Членът се прилага само когато са налице едновременно две условия: лицето е чужденец и се ползва с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на България. Ако чужденецът няма такъв имунитет, разпоредбата не създава специален режим за него. Тогава се прилагат общите правила на Закона за административните нарушения и наказания и съответния специален закон, който предвижда конкретното нарушение и наказание.

Разпоредбата е важна, защото съчетава вътрешното административнонаказателно право с международните ангажименти на Република България. Тя гарантира, че при лица с международноправно признат имунитет българските органи трябва да съобразят границите на своята компетентност. Така се избягва противоречие между националното право и международните норми, които България е приела.