ЗП · zp:38

Член 38 от Закона за пътищата: Временно ползване на земи за пътни дейности

Актуален текст според документа от официалния източник и AI разяснение.

Обяснение на разбираем език

Чл. 38 от Закона за пътищата урежда възможността земи извън границите на урбанизираните територии, които са собственост на физически или юридически лица, да бъдат използвани временно за дейности, свързани с републикански и общински пътища. Това включва нужди при изграждане, ремонт и поддържане на пътната инфраструктура. Разпоредбата не предвижда отнемане на собствеността, а само временно ползване при определени условия.

Основното правило е, че такова ползване се извършва по реда на Закона за задълженията и договорите. Това означава, че отношенията между собственика и съответния орган се уреждат с договор. Ако земята е земеделска, приложението на члена зависи и от Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане. Ако става дума за горска територия, временното ползване се урежда по Закона за горите. Така чл. 38 препраща към специални закони според вида на имота.

На практика разпоредбата се прилага, когато за строителни, ремонтни или поддържащи дейности по пътища е необходимо временно да се използва чужд имот извън населени места или други урбанизирани територии. Това може да бъде свързано с достъп, разполагане на техника, материали или други дейности, необходими за изпълнение на пътния обект, доколкото те попадат в нуждите, посочени в закона.

Договорът за временно ползване се сключва с различен орган според вида на пътя. За републиканските пътища собственикът сключва договор с управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или с длъжностно лице от агенцията, което е упълномощено от управителния съвет. За общинските пътища договорът се сключва с кмета на съответната община.

В договора трябва да бъдат определени условията за ползване на земята, срокът, размерът на наема и обезщетението, ако такова е предвидено. Законът поставя и максимална граница на временното ползване – до 5 години. След изтичането на този срок земята трябва да бъде възстановена съобразно нейното предназначение и върната на собственика. Важно е, че нормата подчертава временния характер на ползването и необходимостта имотът да бъде върнат във вид, съответстващ на предназначението му.

Автоматично разяснение, не представлява правен съвет.

Чл. 38
(1)
Земи извън границите на урбанизираните територии - собственост на физически или юридически лица, могат да се използват временно за нужди, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на републиканските и общинските пътища, при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите.
(2)
Временното ползване на земи по ал. 1, които са земеделски, се урежда при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане.
(3)
(Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Временното ползване на горски територии по ал. 1 се урежда при условията и по реда на Закона за горите.
(4)
За временното ползване на земи по ал. 1 собственикът сключва договор със:
1.
(изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г., доп., бр. 55 от 2011 г., изм., бр. 30 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) управителния съвет на агенцията или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища;
2.
кмета на съответната община - за общинските пътища.
(5)
В договора по ал. 4 се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема и дължимото обезщетение, ако такова се предвижда.
(6)
Временното ползване на земи по ал. 1 се допуска за срок до 5 години, след което земите, възстановени съобразно тяхното предназначение, се връщат на собственика.

Често задавани въпроси

За земи извън урбанизираните територии, които са собственост на физически или юридически лица.

За нужди, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на републикански и общински пътища.

С управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или с упълномощено от него длъжностно лице от агенцията.

С кмета на съответната община.

Условията и срокът за ползване, размерът на наема и дължимото обезщетение, ако такова се предвижда.

До 5 години.

Тя трябва да бъде възстановена съобразно предназначението си и върната на собственика.

Да. За земеделски земи се прилагат Законът за опазване на земеделските земи и правилникът му, а за горски територии – Законът за горите.